“Неописуема беше моята радост – пише Славейков – когато целият град посрещна с тържество, каквото русите нийде другаде не видяха, победоносните войски на Гурка...“

Като най-авторитетен човек в града Славейков бил поставен начело на българското управление в Стара Загора.

Ордите на Сюлейман подпалили Стара Загора. Къщата, в която живеел Славейков, станала жертва на пламъците, а заедно с нея всички ръкописи на поета, цялата му архива – събирана десетилетия, пълна с изключително ценни материали.

Загубата на ръкописите, страданията на бегълците, дълбоко покрусили Славейков , но той не изпаднал в отчаяние, а се заел веднага да възстановява онова, което било запазено в паметта му.

Командуването на руските войски оценило изключителната му осведоменост, видяло с очи обичта на народа към него и му възлагало отговорни административни служби. След падането на Плевен той бил извикан в щаба на генерал Скобелев. По указание на Славейков бил изработен планът за минаването на руските войски през Балкана. Лично Славейков превел генерал Скобелев през Химитлийския проход.

Смелостта и опитността му очаровали великия пълководец. Отсега до края на войната Славейков бил неразделен другар и съветник на Скобелев. “ Това е велик патриот и драгоценен помощник “ – казвал Славейков “ Белият генерал “. Беше организирал цели чети, които минаваха там и обглеждаха турските позиции... И отдъхна само тогава, когато ние минахме Балкана и турците бидоха съсипани при Шейново.