Прочут бил Славейков из всички български земи и като учител. При него идели за просвета будни младежи и от Македония. Един от най-любимите ученици на Славейков бил Димитър Благоев. По препоръка на Славейков млекарският македонски еснаф в Цариград отпуснал на Благоев 30 турски лири, за да замине за Габрово и там да завърши прочутата Априловска гимназия.

Когато на следната година избухнало Априлското въстание, Славейков като истински патриот не можел да не съчувства на хората, които давали живота си за свободата и да не защищава въстаниците от клеветите на чорбаджиите. Но чорбаджиите наклеветили и него. И той бил арестуван и окован във вериги, отведен на разпит в Одрин. Там успял да се отърве и се върнал незабавно в Стара Загора за голяма почуда на приятелите си, които не се надявали да го видят жив.

Те, учениците, македончета, за издръжката на които се грижел Славейков , му помагали и при подреждането на огромните купища ръкописи, които той бил събрал: народни песни, приказки, пословици, гатанки, бележки за исторически и географски речник, предания, разкази за събития след падането на българите под султанско владичество. Пословиците – около 15-хиляди – били преписани и подготвени за печат.