– Шипка е свободна!... Шипка е свободна – повтаряше той и с неудържим порив простря ръце към небето...

От височините на Шипка, Славейков видял изгрева на свободата, видял осъществен идеала, за който се е борил като обществен деятел и поет няколко десетилетия.

Той застанал начело на най-демократичните за онова време народни представители в Учредителното събрание. Бил избран за председател на Народното събрание, а после известно време бил и министър.

Но през 1881 г. Батемберг отменил Конституцията и подгонил либералите. Славейков бил изпратен на заточение в Трявна. Той поискал да стане учител, за да може да изхранва многочленното си семейство, но правителството на княза наредило никъде из “свободна България” да не се дава на Славейков учителско място! Тогава Славейков избягал в столицата на Източна Румелия – Пловдив – и от там участвал в борбите за обединяване на Източна Румелия с княжеството.

През целия си бурен живот той бил лишаван от свобода над 40 пъти, но не изоставял книжовната си работа. Силите му обаче вече отслабвали. Той не можел да гледа спокойно как уж в Свободна България народът няма свободите, за които е мечтаел и се борил и как държавата все повече и повече изпадала в плен на нови чорбаджии, на княжески угодници и чужденци... Страданията, които понасял и мъката, която изпълвала душата му, като се виждал безпомощен в борбата срещу новите поробители, постепенно го стопявали.

На два пъти Славейков падал тежко сломяван и след продължително боледуване починал на 1 юли 1895 г. В некролога, който написал за него, Димитър Благоев изтъква : “ Почина най-оригиналният и един от най видающите се български стари дейци... Той обладаваше замечателни умствени способности и едно яко сложено тяло, със здрава голяма глава, с едно открито лице, на което винаги блестяха ум, енергия и спокойна увереност.

Благодарение на природния си ум от просто казанджийче със самообразование той достигнал до оная висота, че неговото перо упражняваше най-голямо влияние върху умовете на нашата интелигенция до Освобождението, както дълго време и подир него...